Започвам романа "Каин и Авел" от Джефри Арчър (Издателство "Бард", превод Емилия Масларова) с особено високи очаквания, посяти от информацията върху задната корица. Значителният обем от близо 570 страници вдъхва допълнителен респект, като възглагам големи надежди и без това ограниченото ми свободно време да бъде качествено вложено.
Бостънското начало на книгата носи лек повей от "Странният случай с Бенджамин Бътън" от Франсис Скот Фицджералд. Положителният развой на рождествените събития около младия наследник на богата фамилия обаче бързо отклонява тази мимолетна асоциация. Това е и едва половината от началото. На хиляди километри от Щатите, в полската провинция край град Слоним, в същия този ден – 18 април 1906 г., се ражда "просякът" в романа. 
Историята се разгръща чрез паралелно проследяване на съдбите на двамата, които очевадно предстои да се кръстосат. Кога и как обаче това ще се случи – читателят предстои да почака доста, докато разбере. Междувременно животите и на двамата биват "пришити" към знаменателни събития от 20 век, сред които потъването на Титаник, Първата световна война, Голямата депресия, Втората световна война и т.н., а с това и към някои реални исторически личности. Начинът, по който Джефри Арчър го реализира, за мен не е достатъчно органичен и ми създава известно усещане за претенциозност на историята без нужните качества.
Уилям Каин (американецът) и Владек Коджекевич, впоследствие Авел Розновски (полякът), още от ранно детство правят впечатление със своите умове, прогресивност и сила на духа. За съжаление, техните образи не търпят съществено развитие. Нещо повече, железният характер на Каин на моменти против всякаква логика проявява излишна колебливост; прагматичната мисъл на Авел пък е завладяна от също толкова необяснима омраза. Тези отклонения от общите впечатления биха могли да се обяснят, ако характерите им бяха изградени в пълнота, каквато липсва, защото повествованието препуска през събитията. Излишно е да обяснявам, че дълбочина няма как да се търси и в останалите герои, като може би по-интересен е второстепенният персонаж на Тадиъс Коен, чието мимоходно подбудителство се оказва ключово за развоя на враждата.
А тя, враждата, е леко необяснима и по-скоро насилена. И пак, ако образите бяха по-пълноценно изградени, е възможно да не стоеше толкова измислено. В крайна сметка, от всичко, което преживяват двамата герои, може за пореден път да си напомним колко е важно хората да разговарят помежду си. По-малко его, повече комуникация – и това би спестило толкова беди. Е, и по-малко романи за враждата.
Сред средата има кратко просветление, което ме кара да чувствам живинка в романа. След това обаче отново забива в адска предвидимост и посредственост. Последните 50-100 страници все пак мога да заявя, че са най-силни и действително на самия финал, учудващо удовлетворяващ, се случва изненада, която ме спасява от пълно омерзение.
Клеймосаният като бестселър роман "Каин и Авел" остави у мен впечатления за повърхностен сюжет и безинтересни герои. Ако все пак търсите развлекателна книга, която не е глупава, тази положително е добър вариант. Немалкият ѝ обем пък ще ви даде занимание за поне известно време.